Медоносна растителност
Животът на пчелите е тясно свързан с цветните растения. Те им дават основните хранителни вещества - нектар и цветен прашец, както и мана, медена роса, пчелен клей и плодови сокове.
Нектарът представлява сладка течност, която се отделя от специални жлези, наречени нектарници. Те имат различни размери и биват вдлъбнати, плоски и изпъкнали. По форма наподобяват брадавички, рогчета, възглавнички, трапчинки, дискчета и др.
Нектарът е воден разтвор главно от фруктоза, глюкоза и захароза, както и малки количества декстрин, манит, мелизицитоза, белтъчини, багрилни, минерални и ароматни вещества.
Пчелите предпочитат да събират нектар със захарно съдържание между 40 и 55%. Когато захарната концентрация на нектара е под 4,25% и над 70%, пчелите престават да посещават цветовете.
Прашецът осигурява на пчелите белтъчините, мазнините, витамини¬те, минералните и много други вещества, необходими за развитието и жизнената им дейност. Той се намира в прашниковите торбички на тичинките. По-голямата част от растенията отделят едновременно нектар и прашец, но има и такива, от които пчелите събират само прашец (леска, бреза, шипка).
Обикновено, когато в семейството няма пило (есен, зима), пчелите могат да живеят само на мед. През активния сезон обаче за поддържане на техния организъм, за произвеждане на млечице, восък и др., цветният прашец е абсолютно необходим. Особено неблагоприятно се отразява недостигът на прашец през ранната пролет. Установено е, че за едно силно семейство са необходими 20-30 кг годишно.
Събраният и омесен със слюнка прашец се складира в килийките, където се смесва с мед и добре се притъпква. Там е подложен на млечно-кисела ферментация и други биохимични процеси, които го предпазват от разваляне.
Маната е сладка леплива течност, която, както нектара и прашеца, пчелите събират от растенията. Получава се в резултат на жизнената дейност на някои видове листни и щитоносни въшки, които паразитират върху листата, клонките и други части на растенията, като смучат от флоемния им сок, който съдържа около 20% захари. В резултат на това те отделят като екскременти богат на захари, аминокиселини и др. мине¬рални вещества сок.
Медената роса има също растителен произход. Среща се много по¬рядко от маната и се получава вследствие на резки температурни колеба¬ния през деня и нощта. Пчелите събират медена роса сутрин, тъй като през деня тя изсъхва.
Медоносните растения от горските растения са: леска, дрян, топола, черна елша, бяла елша, брястовете, върбите, конският кестен, бреза, мекиш, явор, бяла акация, гледичия, липа, аморфа. От етерично маслените са: слънчоглед, репица, лавандула, мента, кориандър. От фуражните- детелината и люцерната. От овощните видове : бадем, кайсия, праскова, джанка, слива, круша, ябълка, череша, вишня, дюля. От ягодоплодните са : касис, малина, ягода, капина. Зеленчукови медоносни растения – бакла, лук, краставица.

